Генезис

Научно-практическа конференция

Състояние и перспективи за развитие на генетичните ресурси в

животновъдството на България”

 

 

Пловдив 29.09.2010 г.

Овцевъдството в Югозападния регион на България е сравнително най-малко проучвано, поради което данните за произхода на Софийската /Еленпелинска/ овца са твърде недостатъчни. Сведения за местните овце в този регион са публикувани през 1940 г. от Хлебаров и от Савов 1964г.

Хлебаров във своята публикация ”Изучавания върху българските местни овце и възможностите за тяхното подобрение” посочва, че

„……. в Софийска околия е разпространен почти същият тип бели овце /подобен на овцете в Брезнишко/ – вакли, с черни уши и муцуна, но значително по-едри. Черните и кафяви петна около очите при някои овце се сливат с пигментните петна на муцуната и образуват шарено, почти пигментирано лице.”

Савов в книгата си „Развитие на овцевъдството в България до 9 септември 1944 г.” описва, че

„ …….в равнинните райони на бившите Софийска, Елинпелинска, Пернишка и Радомирска околии се развъжда една местна сравнително едра, бяла /вакла/ овца, известна в Софийско и Елинпелинско като софийска местна вакла овца, а в Брезнишко, Пернишко и Радомирско- като брезнишка вакла овца. Тези два типа овце, които по външни белези са почти еднакви, поради различието в природно-стопанските условия на двата района малко се различават по телосложение и живо тегло.Поради малките различия по тези белези тя се нарича софийско-брезнишка овца.”

 

Според Хинковски има данни за използвани в района животни от испанската порода Кастелиана Бланка, както и на разплодници от Черноглавата плевенска порода. С което се търси обяснение на големите характерни черни петна по главата на породата.

Има и една друга версия разказвана сред старите овчари в софийско, че някъде след Освобождението в България с кораб по река Дунав трима търговци от с. Слатина, Враждебна и Орландовци докарват овце от Германия говори се за германска белоноса овца. Впечатлени от техните качества оставят за разплод в софийското поле най-добрите от тях. Овцете са били едри , с дълго тяло, гол корем и дълга опашка. Вълната е била рехава, бяла с кафяво петно пред гърдите. На лицевата част на главата са имали две големи черни петна , които в повечето случаи са били разделени от бяла лента на носа и между очите.Тези търговци започват да ги развъждат. Според това предание овцете са дошли от кантон в Германия и са поставили началото на Софийската овца.

Така или иначе породата е създадена чрез масова народна селекция в равнината част и пред балкана на Софийската котловина

В миналото местните овце в Софийското поле, са били по-едри със ср.ж.т. 40-45 кг., височина 62 см., и дълго тяло 66 см., с немного дълбоки до 28 см и тесни до 18 см гърди.Средната вълнодайност е била 2-2,5 кг., а средната млечност 152 л. Овцевъдството в Софийски окръг се е развивало съобразно консумацията на месо и мляко в големите консумативни центрове София и Перник. Мероприятията за подобряване на овцевъдството са били свързани с внасяне на кочове от високопродуктивни породи. Но вероятно част от фермерите в района на Елин Пелин са имали за идеал местните овце и чрез методите на селекцията са се стремили към съхранението и подобрението им. В резултат на което са постигнали характерните белези на породата, които категорично вече я отличават от останалите местни овце и обособяват популация от наричаната в миналото „очиларка” или Еленпелинска а днес Софийска овца.

 

ХАРАКТЕРИСТИКА НА ПОРОДАТА

 

Днес Софийската овца е със значително по-едро тяло от преди, с живо тегло 60-65 кг., а при кочовете 90-100 кг. Овцете са с продълговато тяло, с тесни и дълбоки гърди.Главата им е бяла не зарунена с прав до леко гърбав профил.Безроги са, но се срещат индивиди с рога както при женските така и при мъжките животни, а ушите са средно големи. Около очите и ушите във форма на „домино”имат черни петна. При някои от тях тя е почти черна. Опашката е дълга под скакателната става. Костната система е плътна, а копитата здрави. По краката се срещат цветни петна.Вълната е бяла сравнително еднородна, но има животни със груба и смесена вълна.Средният настриг на вълната при овцете майки е 2-3 кг. А при кочовете 4-5 кг.Средната дължина на вълната е 10-12 см.

Ареал на разпространение на елинпелинската овца

Софийската овца е разпространена на територията на: София-град, София-област и обл.Перник но се среща в целия Югозападен регион.Стадата под селекционен контрол са в :

  • София град- с. Подгумер, с.Иваняне, с.Клисура, с. Панчарево
  • София област- с. Нови Хан, с. Литаково, с. Чеканчево, с.Мусачево и с.Априлово.
  • Област Перник – с. Бегуновци, с. Мещица

 

 

Blue Taste Theme created by Jabox